Животът е суров като сурово месо

Тези дни се нагледах на толкова много ,че направо все едно езикът ми е някъде между гърлото и корема.Освен ,че не мога да дишам ,ами и в корема ми има една такава специфична болка.
Главоболията от последните дни са абсолютно глупави за някои ,но повярвайте за мен бяха пълен потрес и падение.Гледах "страхотни" опити за бягство от час ,че чак и до караница за екскурзия се стигна.И повярвайте не свърши.Разбрах ,че целият ми клас е обладан от зъл дух или от някакви паранормални явления.
Нека да започна с бягството.
Нали знаете ,че има едни такива дни ,в които направо ти писва?Не издържаш да ти дърдорят на главата и да правиш малоумни упражнения с човек ,който ти бърка чак в *налната система /извинявам се за грубия израз ,но фактите са си факти/.И просто решаваш да организираш нещо освен ,че забавно ,ами и толкова щуро и лудо ,че чак околните да ти се чудят.Ти да падаш по стълбите от смях и да се криеш в тоалетните кабинки,да се опитваш да стоиш сериозен ,което е абсолютно невъзможно.
Е,моят "уютен и сплотен клас" си организирахме едно хубаво бягство.
Тук ще вметна ,че нашето училище е все едно затвор.Освен ,че отвън е в решетки и високи огради ,а и ни държат цял ден за следобедни класове.
Та,през следобедните класове ,които започват в 2,започнахме подготовка за бомбата ,която щеше да гръмне около 3 и 15.
В 3:00 ,моята Таничка съобщи гласно как всички да си стягат багажа и да изчезват.Разбира се,имаше и известни затруднения.Имаше няколко човека ,които решиха да се противят ,но вероятно мнозинството се оказа по силния отбор.Доброволно и без особени крясъци всички си стегнаха чантичките и тихичко излязоха от стаята.
Е,тихички само до прага на стаята.Когато се излезе точно след 5 крачки започнаха крясъците "Бързо,ма".. "Глей,ся тая ще дойде".. "Взехте ли чантата?" "Айде,ма..Бързо ,че ще ни види".
Как според вас завърши приключението?След 20 минути размотаване и събиране,малкият ни враг надуши накъде вървят нещата и бързичко започна да оглежда.Оп тука,оп там.Взе ,че застана на входа и всички нямаше къде да се крием ,че единственото място беше да влезем по 5-ма в женската тоалетна,чак в кабинките.
Разбрахме ,че за пореден път се провахлихме и като катерички се качихме отново в стаята.
Екскурзията смятам днес да я пропусна,ще изчакам още нещо пикантно около нея да стане и вашата клюкарка ще си го издърдори в блога.Очаквам скоро и там да гръмне бомба.
Дойде и толкова очакваната част със злите духове,ангели и всякакви си паранормални явления.
Днес целият клас нещо го беше хванала яко лигнята ,че не се спряхме до края на деня.Имало е моменти ,в който даже и лигнята толкова ме облада ,че дъх не успях да си поема.
В последните няколко минути ,нашата "любимка" на дъската толкова й се насъбра ,че изцепи славно и гордо "Някакъв лош дух ви е обладал."Последва такъв истеричен смях ,че след това не успях да проследя ситуацията в стаята.Всички започнаха да викат,аз започнах да се смея,после всички заедно.
Някак си така хубаво ми свърши деня и реших да си излея глупостите тук.
А,само да добавя.Днес ще кръстя публикацията "Животът е суров като сурово месо" на двама известни автори наречени Яни и Симеон.И специално я посвещавам на тях и на 8-ми "в" клас.
Айде,със здраве.
Ваша,LaDy Rainy.